Той не чете придържа се към сянката на спомена
той е спомен
ръкописите на сънищата ми обаче пътуват още
като негово алтер-его
„Каква ще станеш като пораснеш?“
сама питам себе си
философ писателка професор
сега не го наричам татко
чакам момента или моментът чака мен
Междувременно наиждат жени много жени
тътрят се по пясъка сядат току в краката ми събличат се
с възгласи на чужд език
а един мъж от далечината когото не виждам
вика „Мария, Мария!“
но това все още не съм аз.
Мария Гюрова в „Кръстопът“.
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
