На Алън Гинзбърг
Тази нощ имаше голямо земетресение,
Алън.
Стояхме в твоя малък апартамент
в Ню Йорк
и тъкмо си правехме снимка,
когато земята под нас
се разтресе.
Вгледахме се един в друг,
за да видим кой ще побегне,
но никой не направи това,
Алън,
никой не го направи.
После излязохме да се поразходим
и да подишаме чист въздух.
Ти, аз и твоето куче.
Говорихме за шейсетте,
за нашите любови
и нашите Америки.
И тогава разбрах,
че не мога без теб…
Татко Алън,
самотен стар учителю по смелост,
не ме оставяй сам
на този голям континет.
Не отпътувай подобно Харон
по черните води на Лета.
Нека намерим
изгубената Америка на любовта!
Да тръгнем на стоп към дома,
към нашето тихо ранчо!
Иван Христов в „Кръстопът“.
Иван Христов в DICTUM.
