Той знае,
че когато нещата се разпадат,
те са бели на цвят.
Умората се промъква,
когато двама души
мълчат дълго време,
а вътрешно водят диалози
и всеки знае
репликите на другия.
Не си ли забелязал как става –
всеки път зимата идва незабелязано,
без цветове,
с мълчание…
Стихотворението е от новата книга с поезия на Оля Стоянова – „Улица „Щастие“ (2013 г., „Жанет 45“).
