В два през нощта
той още не е заспал –
по това време
не му се подхваща книга,
не му се сяда пред компютъра,
не му се слуша радио.
Просто лежи още час-два
в тъмното
и слуша лекото дишане до себе си.
Това го успокоява.
Нещо като мантра –
аз съм тук
и тук трябва да бъда.
Стихотворението е от новата книга с поезия на Оля Стоянова – „Улица „Щастие“ (2013 г., „Жанет 45“).
