Валентин Дишев: FORMAT*

Публикувано от на октомври 11, 2013 в 7:07 pm.


Пилигрим

И този храст
ще стане пиния
петите ми
когато проговорят…




Влага е времето



Rock ‘n’ Soul

Вече
тих е гласът ми.
По-тих е от поглед,
одраскал вратата заключена.



Deep Blue

Има гръб
и този хоризонт –
тишина
и ръб на бръчка



New Moon

1.

И остър силует –
на тишината –
гравира в мрака
бяла диря.


2.

Продупчено,
ухото на небето
е няма кръгла дупка –
защото пак е новолуние, а спят поетите.


3.

Растат,
когато сучат
млякото на самотата
сенките.


4.

Понякога
и празно място за луна
превръща се във рог на изобилието.
Понякога очите плачат.



Hemeralopia

и как да
вярвам в светлината
щом сянката
от мене тръгва



Rolling Bones

Камъкът,
който препънах,
беше тежък и гърбав.
Раста.



Lightly

Този смях
ми е познат.
Дълбоко в кладенеца
– ехо.



Soli-Loques

1.

В напуканата
пръст живее локвата.
Във устните,
които сричат жаждата.


2.

Третият кръг
след капката
винаги следва втория.
На нея ѝ е все едно.


3.

Фасадата на болницата
е бяла.
Цветното петно съм аз.
Избелявам на припек.



4.

Тази ограда
не казва “вън”.
И “вътре” не казва.
Иска ме, за да се познае.



The HurtLocker

докато тихо търсиш в думите
с упорството на корояд в тъмата
проправяш път създаваш свят
и пак и пак кълвачът ще почука



Pan-opticum

Не в многото очи
е многото –
проглежда точката.



Без прах следите са неми.



Ранно утро, късна вечер

Отзвучаха камбаните.
Светлината поръбва
листа и рани.
Рано е за мълчание.



* – Подборката е един от вариантите за трети, завършващ цикъл в книга първа – „Симеон“ – от последния проект на Валентин Дишев („Имена“)… В основата му са миниатюри, имащи друг живот в „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“.



Валентин Дишев






Валентин Дишев

Коментарите са заключени.