Те се движат,
нещата –
докато спиш,
когато тичаш.
Пришпорват въздуха,
скачат като зайци.
(Сега е годината на заека
и всички чакат
нещата да потръгнат.)
Гонеха ме,
блъскаха,
скубаха косите ми.
Те ме обичаха.
Нещата.
Понякога са слънчеви
като ръцете ти.
Или сключени
като сърце.
Дъждът, снежинките
ги отмиват.
Полека ме обземат,
обземат…
Обзеха ме.
Люлеят ме, люлеят…
Хубаво ми е.
Като паяжинки
падат.
Озарени.
Изненадани.
Бързи като раздяла.
Непознати.
Като смъртта.
Стихотворението е от новата книга на Рада Александрова – издадена от „Хермес“ – „От другата страна на вятъра”.
