И векове наред наричам кожата си лоша,
макар да пиша себе си по нея.
Оставям буквите на яростта си
и изреченията на погнусата да зреят.
Тя заслужава само черни точки,
тази лоша кожа,
тя се запушва,
лицето ми заплашва да избухне,
да изтекат от него буквите,
да се пробие пергаментът,
събрал молитвите на сочещия пръст,
да се подуят наставленията
и проповедите да се олющят.
Как може една кожа да е лоша?
Тя търпи епохите,
прегръща знаците,
побира отпечатъци,
не се оплаква от бележките в полетата,
тихо очаква да я прочете,
някой,
който един ден ще я нарича книга.
* – Стихотворението е от подготвяната за печат в Издателство „Ерго“ нова книга с поезия на Яна Пункина – „Частите на тялото“…
А в „Кръстопът“ можете да намерите и електронен вариант на нейната дебютна книга – „Пауза“, издадена от „АРС“ (2010 г.).