Често усещам, че сърцето ми е стая –
съвсем, съвсем малка,
може би карцер,
където винаги ще те смущават
външните шумове,
ръждивите течове,
теснотията и тъмнината,
и винаги ще думка някой по стените.
Но все пак
подът е топъл,
винаги можеш да се свиеш там.
Сърцето се разтяга като люлка.
* – Стихотворението е от подготвяната за печат в Издателство „Ерго“ нова книга с поезия на Яна Пункина – „Частите на тялото“…
А в „Кръстопът“ можете да намерите и електронен вариант на нейната дебютна книга – „Пауза“, издадена от „АРС“ (2010 г.).
