Днеска беше твърде студено
толкова студено че се сетих
за времето когато
баща ми ставаше най-рано от всички
и пълнеше печката с въглища
после слагаше от пръчките
и шишарките по малко
и запалваше с кибритена клечка
вглеждайки се в грубите пръсти
толкова приятно миришеше
че всеки път се събуждах
не от шума а от мириса
Сега тук
в Студентски
малко стерилно си прекарваме
парното работи
дограмата е нова
татко го няма няма и печка
и всичко изглежда толкова чисто и толкова нормално
че всеки би казал – е привилегия
Все по-трудно заспивам обаче
и все по-трудно се будя
Ивайло Динев е роден на 16.08.1989 г. в Благоевград. Следва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“. Носител е на първа награда за поезия от Националния студентски литературен конкурс (Шумен, 2013). Трикратно е oтличаван на Националния литературен конкурс „Веселин Ханчев“ (2010; 2011; 2013).
Ивайло Динев в „Кръстопът“.
Ивайло Динев в DICTUM.
октомври 26th, 2013 at 8:24
[…] трезвен или да я отнесе със себе си пиян. Ивайло Динев в “Кръстопът”. Ивайло Динев в DICTUM. Връзки […]