в камерата на сърцето
въглища и дим
дим и комини
плуват медузите на издиханията
ти си самотна и пречиш
на лятото да стопява своите ледове
така както президентът говори пред нацията
ти обичаш да мълчиш
с няколко думи на уста –
безкрайността е голяма и ненужна
безкрайността е сляпа за отделения човек
затова да дишаме
слепотата си
е най-примерното
дело
преди края на света, който настъпи
така очаквано
в най-горещото лято
сега
свити в камерите трупове
на предишните ни животи
възкръсват
за да се влеят в общата маса
крематориум на трансформациите
и възобновлението
всичко излиза чисто
и така трябва да си остане
преди да се превърнем в небе
Още стихотворения от Мирослав Христов ще можете да прочетете в края на януари 2014-а година в броя на „Литературен вестник“ с водещ редактор Йордан Ефтимов…
