Съвет към младия поет

Преди да се оставим да ни хванат като виещи
кучета пред барака, напусната от обитателите,
разяждащ страх от непознати оръдия,
подземни тунели до свободни територии.

Преди да се оставим да ни прокълнат като пророци,
не чухме новините за правата на животните
и на растенията, не забелязахме камъните, а
спящите поучавахме и покорни химни пеехме.

Преди да се оставим да ни опозорят като търговци,
отведохме децата и старците от продадените къщи,
а за това, ако ме питаш мен, не трябва много,
освен покварен нрав и дъх на бягаща сепия.

Преди да се оставим да ни удавят като адмирали,
изгубихме компаса и семейното сребро
и ще ти кажа само следното: същността на нещата
се открива за оня, който иска да служи, а не да владее.


Джаз клуб

             улица „Бетовен”, Любляна
                          На Матяж Пикало

Имаш ли нещо общо с човека? Подскача от камък
на камък, ръцете си топли в джобовете, има временна
работа и чинели в ушите. Лекарство за живот в
ужасен шум: много време и грижа за бездомните кучета.

Имаш ли нещо общо с човека, който нещо си спомня,
но предимно забравя? Монетите на дъното на шапката
са дарът за изпълнените песни. Те трябва да се харчат
много умно, за нов и хубав кларинет например.

Имаш ли нещо общо с човека, който подскача от камък
на камък срещу препълнения клуб и вечерното
представление? Сибирският студ се пропуква,
не и утехата от приятели. Сред продавачи на мъгла

и диригенти надолу в тишината се потапяш, но скърцането
на паркет и чужда кожа отново те разсънват, даже
плашат. Имаш ли нещо общо с човека, който казва,
че топлите звуци и камъните са винаги наши?

Превод от словенски: Людмила Миндова.

  Алеш Дебеляк (Aleš Debeljak) е роден през 1961 г. в Словения. След дипломирането си в Люблянския университет, където следва сравнително литературознание и философия, защитава дисертация в САЩ по социология на културата. Бил е стипендиант на „Фулбрайт” в Калифорнийския университет в Бъркли, специализирал е в Будапеща, Италия, Виена. Няколко години е гост-преподаванел в Северозападния университет в Чикаго. Автор е на 14 есеистични и 8 поетични книги. Сред есеистичните му книги са: „Меланхолични фигури” (1988), „Постмодерният сфинкс” (1989), „Тъмното небе на Америка” (1991), „Мракът на идолите” (1994), „Форми на религиозното въображение” (1995), „Върху руините на модерността” (1999), „Балканският мост: есета за литературата на югославската Атлантида” (2010). Поезията му е включвана в редица антологии и е превеждана на много езици, а най-известните му стихосбирки са: „Имената на смъртта” (1985), „Речник на тишината” (1987), „Минути на страха” (1990), „Град и дете” (1996); „Незавършени оди” (2000), „Контрабандисти” (2009). Сред наградите, с които е отличаван за литературната си дейност, са Йенкова и Прешернова награда, почетното звание „Посланик на знанието на Република Словения”, израелската награда „Мириам Линдберг” и други. На български език през 2013 г. е издадена книгата му с избрани стихотворения „Край на носталгията” (публикувана през декември 2013 г. от Издателство за поезия „Да“. Преводът е на Людмила Миндова). Представените тук стихотворения са от стихосбирката му „Контрабандисти” (2009).