той спи в езика, разнебитеното му
божествено легло, и се събужда
между редовете
не сънува вече
сънят му е бял локомотив,
който превозва азбука
безшумно през нощта, бавно, по разписание,
всяка сутрин е гара
и той слиза без багаж
но имаше време, когато стъпваше по сънища
бе образован злоупотребител
издълба името си върху паметните плочи
открадна историята и я предаде нататък
сам купи трофеите
и се нарече победител
скоро ще трябва да засънува по-усилено
скоро ще трябва да засънува още по-величаво
вилнееше в обществото на отбраните
под такта на побеснял метроном
и накрая се събуди
в друг кошмар: лъснатите до блясък черепи
в музея на модерното изкуство
преди да каже: за да пишеш между редовете
се налага да напишеш поне два реда
сега пък казва: имам два езика
и нищо за разказване.
Стихотворението е от издадената от Издателство за поезия „Да“ книга с поезия на Ларш Собю Кристенсен “Таралежово слънце″, преведена от Анюта Качева……
Ларш Собю Кристенсен в „Кръстопът“.
Ларш Собю Кристенсен в DICTUM.
