От всего человека вам остается часть
речи. Часть речи вообще. Часть речи.
Йосиф Бродский
Андромеда е точка на отсъствието, където те обичах
и винаги ще продължавам, скъпи, но това е само констатация,
протоколно описание на случая. Андромеда е любов от пръв
поглед, веднъж-завинаги, между теб и мен, между двама души,
преди да са се виждали, преди въобще да са сънували за другия…
Андромеда е мястото, където тялото ми отива… С билет без връщане.
Когато гравитацията ме напусне, когато пулсът ми се свие
(като ръка, ухапана от пепелянка, съвсем непреднамерено,
разбира се), когато силите напълно ме напуснат, да знаеш,
че съм все по-малко тук, където даже не изпитвам вече болка,
понеже тази смърт е преживяна предварително. Да знаеш,
че съм вече част от книга… Където ти и аз отново ще се срещнем,
навярно като части на речта в съседни страници. Достатъчно близо,
за да протягаме ръце през редовете, достатъчно далеч,
за да пазим като въздуха това разстояние… Защото Андромеда
е точка на отсъствието… И в центъра на точката любов.
Затова когато дойде деня на билета без връщане, просто ме целуни
и ме пусни. Като пощенски гълъб. И нарисувай следващия.
