Предполагам, че съм нищо повече
от парче стара дъвка, залепнала
за обувката на някой пешеходец,
забързан в нощта.
Изгубила сладкото си
и изхвърлена на улицата от дете,
което е поискало незабавно
следващата сладост в живота си.
Не да бъдеш изстърган от подметката и
оставен на улицата е страшно,
а да имаш едно мръсно камъче в средата
на бялото, където би трябвало да е сърцето.
Пейчо Кънев е поет и преводач. Стихотворенията му са публикувани в повече от 900 литературни издания като: Poetry Quarterly, Evergreen Review, Columbia Review, Hawaii Review, Cordite Poetry Review, Sheepshead Review, Off the Coast, The Adirondack Review, The Coachella Review, Sierra Nevada Review, и много други. Автор е на няколко стихосбирки на английски, а в България са издадени стихосбирката му „Американски тетрадки“ (2010) и „Уиски в тенекиена кутия” (2013).
Пейчо Кънев в „Кръстопът“ и в DICTUM.
януари 13th, 2014 at 12:53
[…] Пейчо Кънев в “Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Пейчо Кънев: Част от градаЗахари Захариев: Котешки дзен от езерото МяуДимитър Калчев: Моят частен апокалипсисЕлена Владаряну: SaturdayИво Рафаилов: приятел съм с този старец […]
юли 11th, 2015 at 18:49
[…] Пейчо Кънев в „Кръстопът“. Пейчо Кънев в DICTUM. […]
юли 15th, 2015 at 23:39
[…] Пейчо Кънев в „Кръстопът“. Пейчо Кънев в DICTUM. […]
юли 15th, 2015 at 23:40
[…] Пейчо Кънев в „Кръстопът“. Пейчо Кънев в DICTUM. […]
юли 16th, 2015 at 3:18
[…] Пейчо Кънев в „Кръстопът“. Пейчо Кънев в DICTUM. […]