Движение
И този ден прилича на отъпкана
от анонимно множество пътека.
Не забелязвам своите следи.
Тишината се събира зад челото.
Превръща се в безпомощност
и болка. Тогава Бог ще се намеси,
ще завее вятър, дъжд ще завали.
Накрая – трева зелена ще поникне.
Влак
Не искам да съм тук, а там, далече.
Например в бързащ нощен влак.
Хипнотизиран от звука на колелата,
не броя тракането на траверсите.
Не събирам звуците от изброеното.
По-важно е да чувам как се движа,
как решително прониквам в тъмнината.
Небрежно звуците ще разпилея.
Бележка на редактора: Заглавието на публикацията е редакционно…
януари 14th, 2014 at 15:13
Голямо очарование намирам в тази поезия. Спокойно и уверено дишаща, без излишни движения. Всеки читател сам намира ключа на вратата,зад която е въображението и реалността.