(на баща ми)
всичко е толкова изначално
и крайно
(като дърво през зимата:
ствол и клони )
тъкмо прохождаш
и вече учиш баща си да върви
питаш
татко, спиш ли
но той не ти отговаря
гледаш как майка ти
приговя най-красивия му костюм
не ти а някой друг плаче
над ковчега
който толкова прилича
на детско креватче
Георги Милев в „Кръстопът“.
Георги Милев в DICTUM.
Стихотворението е включено и в книгата с поезия на Георги Милев „Драскотини върху зеницата” (ИК „Нике-89-НТ“, март 2015 г., автор на корицата и оформлението е Иво Рафаилов)… В DICTUM – най-богатия български архив, съхраняващ гласовете на автори, преводачи, издатели, наблюдатели на литературните процеси… – можете да чуете как Георги Милев чете това свое стихотворение.
