За новото заглавие в издателската колекция на „Ерго“ Николай Фенерски казва: Клише ли е любовната история? Сапунена опера? Хилядите й епизоди са глави от романа „Случи се на първи септември“, всеки епизод е датиран според годината, в която се развива действието с четиримата главни герои, началото е 1938 година. Смисълът на тая игра е колкото лековат на пръв поглед, толкова и сериозен. Защото историята на тримата другари и момичето, в което са влюбени, е история истинска и човешка. Павол Ранков изобразява един исторически период от средата на чудесно-мизерния ХХ век, без да бяга от клишетата, само се шегува с тях. Любовната история поддържа напрежението чак до изненадващата развръзка. А останалите похвати са всъщност лекотата на перото му – лекота, която разказва за нещо наистина тежко. Няма излишен драматизъм, има късчета от живота, по-малко весели и повече тъжни, каквито са първите трийсет години от съдбата на всеки от нас. Ефектът е постигнат, защото писателят е интимен с героите си и това се чувства още с първите редове на книгата.
Словашкият писател Павол Ранков (роден през 1964 г., в град Попрад) дебютира в литературата през 1995 година със сборника разкази „От далечината на времето“ (издаден на български през 2003 г.).
През 1997 година получава международно признание с наградата на италианското министерство на културата Premio Letterario Internazionale „Jean Monnet“. Романът „Случи се на първи септември“ е четвъртата му книга, получила престижната Награда за литература на Европейския съюз (2009). Преведена е на много езици и има няколко преиздания. Последната му – пета – книга, романът „Майки“, излиза през 2011.
Откъс:
„Габор беше добър танцьор. А аржентинското танго особено му вървеше. Преди повече от година, когато с Петер още ходеха на танци, една жена го похвали, че е паркетен лъв. После Габор сподели на Петер, че може би по време на танца тя е усетила как лъвската опашка се натиска в бедрото й.
Петер отдавна бе забелязал, че в тангото Габор и Мария са перфектна двойка. Сякаш бяха упражнявали танца, защото освен стандартните движения понякога добавяха и свои. Въпреки че не бяха танцували дълго, и този път им вървеше добре.
Петер долови, че от срещуположния край на помещението някой се надигна и се приближи към тях, за да може да ги наблюдава. Видя, че това е Дюла Харшани. Ясно беше, че работата отива на лошо. Дюла изчака, докато Габор застане с гръб към него, приближи се бързо и му подложи крак.
Габор падна като чувал с картофи и повлече със себе си Мария. Тези, които не познаваха Дюла, започнаха да се смеят, защото решиха, че е станало случайно. Смееха се обаче и онези, които познаваха Дюла, защото знаеха, че падането не е случайно. Истинската забава едва сега започваше.
Габор се почувства по същия начин, както когато се давеше преди години. Не можеше да си поеме дъх, сякаш дробовете му бяха пълни с вода, която оказва отвътре налягане върху тъпанчетата му. Чу ясно, че Физик и оркестърът му продължават да свирят, само кларнетът на Арпи излезе от ритъм за момент.
Габор непохватно помогна на Мария да стане. Опитваше се да не забелязва Дюла.
– Ей, чифут, ти не знаеш ли, че законът забранява замърсяването на расата? – закрещя Дюла. – Вече няма да цапате унгарския народ със своята копелдашка кръв…
Дюла улови с едната ръка Мария, а с другата – Габор.
– Глух ли си бе, чифут? – отново закрещя.
В тоя миг някой скочи рязко между тях. Габор осъзна, че това е Карчи, едва когато огромният му юмрук се заби в корема на Дюла. Онзи се прегъна, но не падна, защото друг як пестник го стискаше за косата, та мощното коляно да може да го ритне в лицето.
Преди другарите на Дюла да успеят да се надигнат от столовете, приятелчето им лежеше на пода, а от носа му шуртеше кръв.
– Нещо за кръв ли говореше? – попита Карчи с цигара, залепена на долната устна. – Колко кръв си виждал? Погледни, червена е. След малко ще потъмнее, а после ще стане кафява. Кръв като кръв!“
Изданието е осъществено с подкрепата на Програма „Култура” (2007-2013) на Европейския съюз и Комисия „СЛОЛИА” при Литературния информационен център в гр. Братислава, Словакия
Превод от словашки Николай Фенерски
Художник Лиляна Дворянова
368 стр., цена 14,00 лв.
ISBN 978-954-8689-52-6
Издателство Ерго.
