Животът му
беше само намек за живот.

Не беше творба
за масова употреба,
която има нужда от рецензия.

Или да бъде прочетена,
наизустена, цитирана,
копирана.

Животът му
беше бягаща сянка.

Без дубъл.
Без подсказване.
Без много-много презентации.

Изкуството
да отсъстваш,
отглеждайки думи,
отглеждайки мълчания.

Животът му
беше само намек.

Допитване
до невидимото
обществено мнение.

Без жадни въпроси
и тържествени отговори.

Измерване на високия рейтинг
на празнотата.

Отглеждане на спомени.
Отглеждане на думи.
Отглеждане на смисъл.

Неподправено отклоняване
вниманието на сърцето.

Неумело вторачване
във вечността.

Стихотворението е от книгата на Петър Петров „Без упойка“ („Изток – Запад“, 2013 г.).

  Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Завършва „Физика“ в местната Природо-математическа гимназия. По-късно се дипломира по специалностите „Предучилищна и начална училищна педагогика“ и „Връзки с обществеността“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Следвал е магистратура по публична реч в НАТФИЗ. По професия е журналист. През последните десет години е работил като репортер, редактор, водещ новини и водещ на авторски предавания в различни електронни, печатни и уебмедии. Изкушен е от писането на поезия, както и от създаването на авторска музика. В студентските си години е един от основателите на артдвижение около списание „Кръг“ и инициатор на литературни акции на необичайни места. Публикувал е в Литературен вестник, Литернет, Литклуб, Публик републик. Първата му книга „Пин код: Лукчета“ (2004) е отличена с награда за дебют на нациналния конкурс за поезия „Южна пролет“. През септември тази година излезе от печат и втората му стихосбирка, озаглавена „Без упойка“. Книгата бе включена, през лятото на 2014 г., в разширената листа за номинации на Национална литературна награда „Памет”, а през ноември 2014 г. бе номинирана и за Наградата за поезия „Николай Кънчев“. Авторът поддържа собствен блог.

Петър Петров в DICTUM.
Петър Петров в „Кръстопът“.