Когато заклокочи и море и въздух
разпилеят се сърца и перушина
пукнат тъпанчета
бликнат диги
онемеят
свлачища
тогава аз
към теб когото те изваяха
от детските си страхове и казаха
бъди въвлечен в личното ни оцеляване
към
теб когото те нарочиха да ни нарочваш
няма да отправя нищо
нищо няма да разбирам –
нека лудостта сама подрежда
всичките си връзки и знамения
а аз
ще се задавя с красота
ще се смиря
ще се задавя
Никола Петров в „Кръстопът“.
Никола Петров в DICTUM.
май 18th, 2014 at 23:26
[…] градски гари Никола Петров: Каква ти симетрия Оля Стоянова: Една идея […]
юли 17th, 2015 at 11:55
[…] Каква ти симетрия Оля Стоянова: […]