Като ученичка пробила ушите си
с нагорещена игла,
на лагер на Игликина поляна,
после
се прибрала в къщи
с обръсната глава.
Баща ѝ я изгонил,
след това
ѝ купил перука,
за да може да ходи на училище.
Престилката винаги
закопчана
до горе
и дълга
до под
коляното,
иначе бият печат
и намаляват поведението.
А тя си татуира,
отлитаща
птица,
заради гаджето,
което отива
в казармата.
Когато излезе от там,
тя вече беше женена
за онзи мъж,
който ѝ обеща да ѝ
направи фризьорски салон,
в който тя щеше да разказва за
първата си
любов,
която отишла в казармата
и после…
реже кичури и ги хвърля на пода
и после…
с пластмасова метла и лопата
измита
мъртвите
спомени
и поднася огледалото
„Готово! Харесва ли ви така?!”
Клиентите плащат
за историята ѝ,
а тя вместо ресто
споменава за сина си –
Емигрант в Щатите.
„Пет години няма право да се връща.
После, ако събере пари за билет…”
излиза пред салона,
пали цигара,
докосва
дупките
на ушите си
по навик,
напипва липсата
на обици,
а птицата
застинала
в полет
в зеленикаво мастило
под кожата,
горе над китката,
продължава
да маха с крила
и да отлита
все
по-надалеко
Стихотворението е отличено с II-ра награда на Националния конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев“ – 2013 година.
юли 17th, 2015 at 11:54
[…] Ресто Ваня Стефанова: […]