Авторски текстове (ЛФ)

Алеш Дебеляк: Преселения

Публикувано от на април 27, 2014 в 11:57 am.


Ти виждаш всичко, всичко: и дишането на мухите, и свирещия чайник,
и куршума, изстрелян безхаберно в изгрева, мотива на тапета, полумрака
в бароковата зала, и прашните цигулки, забравени от бързане
върху паркета, и надписа, изписан на езика на двамата пророци,

дошли да проповядват при славяните, и вещите, облени в светлина,
и писъка, отскочил до небето, и блясъка на тежкия метал,
колоната на майките и младенците, босилека,
ухаещ върху скрина, и тъничката струйка сливов сок,

изтичаща в напуканата пръст с печата на внезапно отстъпление.
Да, всичко. виждаш гробища. И метастазите на клади пламнали.
Тук свършва този свят. Древното насилие се връща към

огнището. Магията на словото угасва. И ням стои девическият хор.
На изток водят стъпки през снега. безсмислени са опитите да ги
скрият. Камбаната – сега го знаеш – бие: за вас и нас.

Стихотворението е от публикуваната на български език от Издателство за поезия „Да“ книга на Алеш Дебеляк „Край на носталгията” (на словенски стихотворението е публикувано в книгата „Град и дете“, 1996 г.). Превод от словенски: Людмила Миндова.


Алеш Дебеляк (фотографията е на Юре Ержен)




  Алеш Дебеляк в „Кръстопът”.

2 коментара за “Алеш Дебеляк: Преселения”