по тротоара
някакъв човек с чадър
премина.
Въздухът се е завихрил
зад изящното му тяло…
Сливам се с небесния му силует
и вдишвам топлината му…
…издишвам топлината си…
А тялото
(под ореола на чадъра)
си отива…
Стихотворението е от книгата на Крум Филипов „Воден знак“ („Жанет 45“, 2013 г.).
юли 18th, 2015 at 0:53
[…] Малко преди мен […]