* * *
На Любо
Аз съм залезът.
В ръцете с брадвата.
От нея е вятърът
по гръкляна на слънцето.
Къс е дъхът му –
с единия крак в гроба,
с другия – на косъм.
Ударих го в корена –
да му изсъхнат птиците.
Утре сутрин
ще му покълне семето
върху ръба на брадвата.
Стихотворението е от книгата на Крум Филипов „Воден знак“ („Жанет 45“, 2013 г.).
юли 18th, 2015 at 0:52
[…] *** (Аз съм залезът…) Мария Гюрова: […]