слабичкият малчуган
стои на брега и хвърля камък
сам, погълнат от заниманието, той
не се отказва, дълго
го гледам, скрит в сянката си,
както мен ме наблюдаваха, на друг
бряг, момчето хвърля, камък след камък
престанах вече да броя,
но то не спира, слънцето залязва,
а то вярва, че камъните са достатъчно, че
морето е достатъчно, хвърля, улучва, всеки
път, така безполезно, толкова красиво, така
щастливо, гледам го и знам: аз
бях този малчуган, а той ще се превърне
в мен, в топлата сянка, която
хвърлят секундите
във водата, по-маломерна
от кръговете в нея.
Стихотворението е от издадената от Издателство за поезия „Да“ книга с поезия на Ларш Собю Кристенсен “Таралежово слънце″, преведена от Анюта Качева…
Ларш Собю Кристенсен в „Кръстопът“.
Ларш Собю Кристенсен в DICTUM.
май 18th, 2014 at 23:31
[…] Кръгове във водата Крум Филипов: […]
юли 17th, 2015 at 11:55
[…] Кръгове във водата Крум Филипов: […]