Ваня Стефанова: Пресечен терен

Публикувано от на февруари 28, 2014 в 4:22 pm.


Двумерно е
където съм –
(в контура ми е празно, Гретел,
и цветовете са измити)

не виждам друго,
само митове за слизащата вечер
по покрива наклонен;
старицата и котката ѝ –
с остър скат
в окото.

Един изсъхнал вик, през половината
посечената дума.
И точка.

Необяснимо е
защо ме чуваш
още.

Стихотворението е включено в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“.


Ваня Стефанова





Ваня Стефанова в „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.