Двумерно е
където съм –
(в контура ми е празно, Гретел,
и цветовете са измити)
не виждам друго,
само митове за слизащата вечер
по покрива наклонен;
старицата и котката ѝ –
с остър скат
в окото.
Един изсъхнал вик, през половината
посечената дума.
И точка.
Необяснимо е
защо ме чуваш
още.
Стихотворението е включено в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“.