Под сънните
сакати пънове
езерото е запомнило
(отражението на дървета)
вкуса
тръпчив на плодовете
в бълбукането
ниско над водите
(защото няма друго
друго няма)
откъснu си дива ябълка
от изписания клон
на дъното.
Стихотворението е включено в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“.
