той ми разказва
за старото пристанище в Копенхаген –
малко, но пълно с рибарски лодки,
и за момичето с морковена коса,
звучи като Андерсенова приказка,
но не е –
нещо се случва в онзи дъждовен следобед,
не във фабулата на разказа,
а във вътрешността му –
мека като сърцевината на стебло,
по което се стичат дъждовните капки…
юли 8th, 2015 at 9:57
[…] *** (Той ми разказва…) Яна Пункина: […]
юли 19th, 2015 at 9:02
[…] *** (Той ми разказва…) Яна Пункина: […]