всеки миг е смърт
мигът
на радостна меланхолия
и леки сълзи
на изтъпеното желязо на усмивките ни
мигът в който изтърбушваме душата на някого
и подът се отваря за него като триумфална арка която
отдавна е чакал
мигът на притежание и на отръпването на целувката
от лицето на целуващия
мигът на откупващия дошъл да вземе себе си от
откупения
викът на всяка секунда подредила живота в
приблизителни и
възможни избори смърти
да надумреш живота си
и сядам в хола до баща ми
гледам как пръстите му препускат по пишещата машина
ята от черни молци дерат листа пред него
той е луд
казвам си
а на него казвам татко какво правиш
татко какво правиш
надумри живота си
отвръща той
къса и плюе върху хартията
Стихотворението е включено в книгата на Ивайло Добрев „Птица в ключалката” („Жанет 45“, 2014 г.).
юли 7th, 2015 at 3:52
[…] Купих си отвор към твоята улица Иван Херцег: […]
юли 17th, 2015 at 11:55
[…] Купих си отвор към твоята улица Иван Херцег: […]
юли 17th, 2015 at 11:55
[…] Купих си отвор към твоята улица Иван Херцег: […]