два дена силен
после нищо
тишина покой
и след това отново
на пристъпи
обръща прахоляк листа
и всякакви боклуци
но и платна опъва
местата сменя
на смисъл и безсмислие
изпълва дните
после ги изпразва
с хлапашкото нехайство
на временен участник в хаоса
настъпил когато
Бог се е задавил
от смях

  Силвия Чолева е автор на книгите: “Детето на глухонемите” (1993), “Вход” (1996), “Отиване Връщане” (1997), “Внимателно” (2001, ИК „Жанет 45“), “Зими и лета” (2001, ИК „Жанет 45“), „Писма“ (2007, ИК „Жанет 45“), „Картички“ (2007, ИК „Жанет 45“), „Зелено и златно“ (2010, ИК „Жанет 45“), „Гошко“(2013, ИК „Жанет 45“). През декезври 2015 г., отново „Жанет 45“ издаде нова книга с поезия на Силвия Чолева – „От небето до земята“…
  За “Детето на глухонемите” получава наградата “Южна пролет” (1994); за “Внимателно” – Националната награда за поезия “Иван Николов” (2002); за „Писма“ си подели Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2007) с Иван Желев („Без пепел“, Издателство „Български писател“).
  Редактира и издава заедно с поета Иван Теофилов списание за съвременна българска литература “Сезон” (1998-2003). Отговорен редактор в програма “Хр. Ботев” на БНР, където води предаването за култура Артефир. През 2007 г. получава награда “Хр. Г. Данов” за представяне на българската книга за Артефир на БНР.
  През 2014 година бе удостоена с първа награда на Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение (по-известна като „Славейкова награда“).
  Главен редактор на списанието за пол, език и култура “алтера” до 2009-а година.
  Публикува текстове в културната периодика – “Литературен вестник”, “Култура”, “ЛИК”; водила е колонка във в. “Стършел”; пише ревюта за книги в различни списания.
  Преподава в Нов Български Университет как се пише есе.
  На „София филм-фест“ през 2005 г. дебютира като сценарист с късометражния филм “Майка ми” на режисьора Светла Цоцоркова.
  Живее в София. Омъжена, с две деца. Обича кучетата и да седи в къщата си в с. Енина.

  Силвия Чолева в Кръстопът.
  Силвия Чолева в DICTUM.