Тези моменти на очакване са тесни:
чадърите стържат по стените,
жената зад прозореца няма да отвори сбръчканата си уста,
докосванията на непознатите са заплашителни.
Най-добре е да не скачаш още от перваза,
не и докато паницата ти се пълни редовно,
а дъждът навън се подиграва с теб.
Свободата вероятно е само врабче,
което няма да остане дълго в ноктите ти.
* – Стихотворението е включено в книгата на Яна Пункина „Частите на тялото“ („Ерго“, 2013)…
юли 7th, 2015 at 3:51
[…] Опитомяване […]
юли 18th, 2015 at 0:57
[…] Опитомяване […]