Слушай:
тялото е китара, ребрата – струни,
зад тях диша щастието,
котка върху краден матрак
в изоставен пристанищен ресторант –
нотен ключ за леденото утро.
Слушай:
тялото е китара, ребрата – струни,
разливат топлина и влага,
и предизвикват неудобство,
по-силно от ръмжащия мотор на ферибота,
сред вълнението верните ноти звучат погрешно.
Слушай:
тялото е китара, ребрата – струни,
които оцеляват въпреки солата и солта.
Докосвам струните.
* – Стихотворението е включено в книгата на Яна Пункина „Частите на тялото“ („Ерго“, 2013)…
юли 7th, 2015 at 3:54
[…] Ребра […]
юли 18th, 2015 at 0:54
[…] Ребра […]