Авторски текстове (ЛФ)

Бина Калс: Небе

Публикувано от на май 3, 2014 в 11:55 am.


В края на лятото връх Вихрен
изглежда измамно близо,
намачкан, гол като аскет.

Снимам като за последно –
ниски храсти, някакви треви, небето,
но само там, където има облаци.

Вървя по измислена от мен пътека.
За бъдещето мисля.
За малката ни длан.
Точно тук ми липсват всички близки,
които стоят по летища
в очакване да прелетят морета.

Възрастни хора чоплят нещо във земята
и преливат с вино.
Виждам гърбовете им,
и мястото, нарочено за лобно.

Синът им – красавец и добър скиор,
изчезва от писта на Монблан
преди години…

Поглеждам към небето,
          което е видяло всичко.

Влиза трън в дланта ми.
Прибирам фотоапарата.
Не ми се снима повече.
Дотежа ми планината.

Камъче мислех да взема за спомен,
но, защо ли!?
То не би се развълнувало от нищо.


Бина Калс





Бина Калс в „Кръстопът“.

2 коментара за “Бина Калс: Небе”