Ти винаги промиваше артефакти
          на мивката в кухнята, с гръб
                     към стаята, към мен, към калта,

която беше донесъл от нивата на
          някой съсед, току- що изорана.
                     Върхове на копия, птичи стрели, шила и подобни

на листа остриета, изровени от обърнатата земя
          сякаш изпод някоя мътна
                     вода, в която се опитваше да се взреш.

Никога не се изморяваш, довери ми, от осезаемото
          минало, на което можеш да се удивляваш, да го подмяташ
                     отново и отново в ръка – първият,

който го докосва след мъртвия, обработвал
          камъка. Подреждаше ги по лавиците за
                    книги и края на масите; обсидиан,

кварц, кремък отмерваха часовете,
          които прекара надвесен над тях, издирвайки
                     други, а също и часовете

на собствената ми самота – сбрана,
          оценена, съхранена покрай тези
                     артефакти, толкова дълго изгубени.

Превод от английски: Благовест Петров

   Клаудия Емерсън е родена през 1957 г. в Чатъм, Вирджиния. Автор е на пет поетични книги: „Pharaoh, Pharaoh“ (1997), „Pinion: An Elegy“ (2002), „Late Wife“ (2005), която печели наградата „Пулицър“, „Figure Studies: Poems“ (2008) и „Secure the Shadow: Poems“ (2012). Преподава английски в Marry Washington College във Фредериксбърг, Вирджиния.
   Публикуваното тук стихотворение е част от българското издание на „Късна съпруга” („Late Wife“), осъществено от Издателство „Фрост” през юни 2014 година. „Като отчуждения любим в едно от нейните стихотворения, който мята конски подкови в мрака със свръхестествена прецизност, по същия начин Емерсън запраща думите с непреклонна точност сред различни прояви на мрака, волтовата им дъга от възприятия достига все по-високо и по-високо, поразяваща истина“, отбелязва в отзив за книгата Дебора Поуп.

Клаудия Емерсън в „Кръстопът”.