Любимите ми хора са обикновени
като дъжда, земята и небето.
А само ти си толкова внезапен,
а само ти си толкова съдбовен
и толкова до болка невъзможен,
като самата мен, която
би искала да е така обикновена,
би искала да е така любима,
като дъжда, земята и небето…
И като теб.

  Надежда Искрова е родена в Копривщица, в семейство на потомствени копривщени. Бащата е психолог, майката – учителка и библиотекарка.
  Гражданка и на Канада, Надежда е майка на художничката Лучиа Ириси.
  Завършва италианска и българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”.
  Първите ѝ публикации са в сп. „Родна реч”, ”Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Пламък”, „Култура”, „Литературен фронт”… Приета е в литературния кабинет на писателите-студенти „Димчо Дебелянов”.
  1981 г. донася на Надежда Искрова националната награда за студентска поезия. Въпреки това, дебютната ѝ стихосбирка „Вричане” чака 7 години в издателство „Народна младеж”.
  Работи във в. „Вечерни новини”, който напуска, докато сътрудничи на в. „Век XXI”… Заминава за Канада, където живее и работи до 2003 г. Член е на няколко артистични сдружения в Торонто.
  Главен редактор и съосновател на в. „Копривщенски настоятелства” и в. „Копривщенци“.
  Завежда издателската дейност на „Работилница за книжнина”, където от 2004 г. до 2009 г. е редактор на тетралогията „Писахме да се знае”, отличена с почетна грамота от Библиотеката на Американския конгрес.
  Член е на СБЖ и на Сдружение на българските писатели.
  Автор на две стихосбирки – „Вричане” (1988 г.), „Думи, тъга и обич” (1998 г.) – с предговор на Христо Фотев.
  Превела е енциклики на папа Йоан Павел II от „Uomo e donna lo creo` – Catechesi sull` amore umano” („Мъж и жена го сътвори – Катехизис на човешката любов”) (1993 г.) под редакцията на Драгомир Петров.
  Има множество авторски, преводни и журналистически публикации в повечето водещи литературни издания в страната.

Надежда Искрова в „Кръстопът“.
Надежда Искрова в DICTUM.