Това е усмивката на човек, който вярва, че е роб
на малките неща, че робува на деца,
роб е, а усмивката му е пораснала насън.
Почти целувка, изсмукала от гърбицата му
цялото небе, планина от мълчание и струпана шир.
Надлъж усмивката свързва двата края, това е усмивката,
която свързва двата края. Това е усмивката на някого,
който не се смее никога, това е усмивката,
която кой ли я слуша, и изобщо за какво ми говориш,
така студените жени мислят за онаята си работа
и се усмихват вертикално. Ужасяващо хоризонтална
усмивка, повтарям, ужасно невидима усмивка
и неизкоренима, по-празна от края на света,
Това е усмивката от края на света.
Стихотворението е включено в антология „За Шумен“, издадена от Издателство „Пергамент“.
юли 8th, 2015 at 19:04
[…] *** (Това е усмивката…) Мирослав Христов: […]
юли 19th, 2015 at 10:02
[…] *** (Това е усмивката…) Мирослав Христов: […]