Мария Калинова: *** (Това е усмивката…)

Публикувано от на юни 21, 2014 в 9:55 pm.


Това е усмивката на човек, който вярва, че е роб
на малките неща, че робува на деца,
роб е, а усмивката му е пораснала насън.
Почти целувка, изсмукала от гърбицата му
цялото небе, планина от мълчание и струпана шир.
Надлъж усмивката свързва двата края, това е усмивката,
която свързва двата края. Това е усмивката на някого,
който не се смее никога, това е усмивката,
която кой ли я слуша, и изобщо за какво ми говориш,
така студените жени мислят за онаята си работа
и се усмихват вертикално. Ужасяващо хоризонтална
усмивка, повтарям, ужасно невидима усмивка
и неизкоренима, по-празна от края на света,
Това е усмивката от края на света.

Стихотворението е включено в антология „За Шумен“, издадена от Издателство „Пергамент“.

Мария Калинова





   Мария Калинова в „Кръстопът“.
   Мария Калинова в DICTUM.

2 коментара за “Мария Калинова: *** (Това е усмивката…)”