Защото се връщаш от бъдещето,
защото въглените, с които рисуваш,
не оставят отпечатъци. Не държиш на никого и нищо.
Защото всичко можеш да напуснеш,
тъй както късметът напуска човека в последната игра,
защото всеки влиза под кожата ти и желае вместо теб,
защото се събираш след всяко чуждо тяло,
защото умираш и се раждаш като сняг,
защото си албинос сред лястовици,
съм сигурна, че вътре в себе си танцуваш.
Стихотворението е включено в антология „За Шумен“, издадена от Издателство „Пергамент“.
юли 8th, 2015 at 19:10
[…] *** (Защото се връщаш…) […]
юли 21st, 2015 at 0:07
[…] *** (Защото се връщаш…) […]