Авторски текстове (ЛФ)

Иван Брегов: Детство

Публикувано от на юли 8, 2014 в 7:26 pm.


Привечер възрастните спореха с умората,
търсеха очилата си с очи и ме изгубваха от поглед.
Излизах сам навън. Вървях
насред захвърлени заводи,
насред забравени и отменени спомени
и стигах до безкрая на кваратала – гарата.
Полагах с поглед слънцето на релсите.
Съпротивляваше се то с отблясъци. Но влакът,
от изпращачите изплашен, се съюзяваше със детската ми пакост.
С лай профучаваха вагоните, подобно бясна глутница.
Размазваше се слънцето болезнено. Кръвта му упояваше очите ми.

Съседът ми пристигаше на гарата, като от пустош,
хранеше с тревога нарцисите в двора.
Премълчаната самотност ни сближаваше.
Поделяхме си тайната и бягството…
и ставахме приятели.
Съветваше ме да не вярвам на реки, които
до последно бягат от морето,
да казвам повече пред книги, отколкото сред хора.
После се вълнуваше как продължават изреченията,
които свършват със „и тъй нататък“.
И тъй нататък оттогава разказва на съня ми
най-далечното завръщане.

Стихотворението е част от книгата на Иван Брегов „Няма места за сбогуване”, издадена от „Жанет 45“.

Иван Брегов  Иван Брегов е роден през 1986 г. в Бургас. Публикува стихове в периодичния печат от 2002 година. На 16 години получава поощрителна награда от конкурса „Веселин Ханчев“. През 2003 година е отличен на „Южна пролет“, става лауреат на конкурса „Петя Дубарова“ и носител на награда „Христо Фотев“ (2004). През март 2013 г. е отличен на конкурса „Castello di Duino“ в Триест, Италия. Автор е на книгите с поезия „Небе в земна рамка“ (2003), „Разказвач на стихии“ (2004) и „Няма места за сбогуване“ (2014, „Жанет 45“).

Иван Брегов в „Кръстопът”.

5 коментара за “Иван Брегов: Детство”