на м.б.
да речеш че е тяло
не е
по-скоро орган
хипертонията спи
смъртта е отместена
сърцето не стъпва в градината
щади краката
носи се във въздуха като ангел
продължава към срещата
с усърдието на магнит
ликува щом съзре ориентир
каменен трон в края на алеята
над него въртоп разцъфнали магнолии
под него майка с две дъщери
тупти с гальовен шепот сърцето
сяда в тревата
шурти щастлив смях
