Авторски текстове (ЛФ)

Даниела Михалева: Доверие

Публикувано от на август 1, 2014 в 10:13 am.


I.

заслушала се защото използвал същата метафора
за огъня който живее в стомна, или делва
която трябва да е пълна с ориз
покрита с листа от манго

и колкото и да повтаряш името му
няма да усетиш вкуса му
метафора от веди или тълкуването им
(все едно) светнала червената точка
третото око

дори се докоснала до него, дори се прилепила
дори го сънувала дори му разказала съня:

аз преглътнах реката но тя не ме преглътна
ти си наказание ми каза което трябва да се види

в градината в клоните птица броеше: аз аз аз
пауни вкопчени в решетки извръщаха очи

оттогава ѝ останали много притчи

не усетила вкуса



II.

най-после каза нещо:

не обичах едно момче
бях на двайсет и няколко
но когато го видех
дланите ми се изпотяваха
сушах ги отстрани на очите
слепите ми очи

и после го забравях
съвършено

това е защита – ѝ казах
трябвало е да опиташ

о опитах вкуса

не го обичах

оттогава не вярвам на признаци


Даниела Михалева




Даниела Михалева в „Кръстопът“.
Даниела Михалева в DICTUM.

2 коментара за “Даниела Михалева: Доверие”