може би с теб бягахме от нещо
(заедно)
всеки от своето си нещо-нищо
затова и чувството
да сме извън обичайното
бе естествено
подобно чувството
в сумрака на високите борове
(който е различен от мрака в стаите
на мъжко съзнание)
подобно вятъра пръскащ
лъжлива светлина през игличките.
и нищо повече.
няколко инициала по стволове
няколко незавършени криви
на вдълбани сърца
със запаси от фриволна символика
подивяването трудно може да се избегне.
и също естествено бе
всеки да хване своя посока
превърнат в глиган в заек
в сърна уловена от фарове
юли 20th, 2015 at 15:53
[…] да заповядат дървосекачите […]