Иво Рафаилов: да заповядат дървосекачите

Публикувано от на август 5, 2014 в 4:04 pm.


може би с теб бягахме от нещо
(заедно)
всеки от своето си нещо-нищо

затова и чувството
да сме извън обичайното
бе естествено

подобно чувството
в сумрака на високите борове
(който е различен от мрака в стаите

на мъжко съзнание)
подобно вятъра пръскащ
лъжлива светлина през игличките.

и нищо повече.

няколко инициала по стволове
няколко незавършени криви
на вдълбани сърца

със запаси от фриволна символика
подивяването трудно може да се избегне.
и също естествено бе

всеки да хване своя посока
превърнат в глиган в заек
в сърна уловена от фарове



Иво Рафаилов




Иво Рафаилов в „Кръстопът“.
Иво Рафаилов в DICTUM.

1 коментар за “Иво Рафаилов: да заповядат дървосекачите”