ти разнасяше конфитюр върху хляба с вилица
и зъбците ѝ прокарваха успоредни виолетови бразди:
в тях блестяха семенца като загубени сандали.
случваше се в ранната утрин.
после пръстите ти щяха да обгърнат филията
като напечени от слънцето камъни на ограда.
засега обаче липсват табелите със забранителни фрази
и все още никой не се е прицелвал в тях, ей така – от скука.
градината е спокойна и в нея нищо не расте.
и сянката му също.
юли 21st, 2015 at 19:44
[…] паралелни линии Керана Ангелова: […]