над манастира се търкаля слънцето като жълтък
овъгля пердетата в двора
и разрежда мрака с лимонени цветове
тук неусетно са минавали векове
слизал е бог по керемидите и
е плъзвал своите думи в улуците
жената ги е смитала към розите
и те се изчервявали от чутото
време, затрупало времето
хора, забравили себе си
молитви, загубили гласовете си
и на всичко бог отговаря с окапали листа
Стихотворението е включено в книгата на Виктория Лекова „Прекарване на времето”, издадена от „Жанет 45“ през април 2014 година.
