Ваня Стефанова: Аутодафе

Публикувано от на февруари 10, 2009 в 11:35 am.

Сега, когато островът отвърза
стоманеното си въже –
и отпътува с цялото ти стадо

от мъгли,

ти имаш само сянката на кипариса си,
и всичките ти имена крещят
от запечатаното глинено гърне
на дъното.

Преди да се превърна в гънка от пейзажа
и потъване навътре –
оставам – останалото да подпаля
и да замълча.

Понеже бях последният свидетел
на съсирената кръв

в мастилницата ти,

и виждах как синее дирята на

недописаното –

простѝ на огъня
за развързания му

език.



Ваня Стефанова чете стихотворението си „Патерицата на слънцето“ (архив от учредяването на Национален литературен фестивал „Глоси“ – 14.10.2007 г., Благоевград.):

Ваня Стефанова

      Ваня Стефанова е родена в Сливен, където продължава да живее и работи. Публикува поезия и критически етюди в периодичния печат, както и хайку и юген в български и англоезични издания. През 2011-а година е отличена с първа награда за цялостно представяне на Националния конкурс за хайку на свободна тема… Част е от редакционния екип на Тримесечника за литература „Глоси“ и ArsMedia. „Патерицата на слънцето“, издадена в края на 2008 г. от Издателство „Арс“ е втората нейна поетична книга.

Патерицата на слънцето - корицаВалентин Дишев за книгата: „За да ви хареса тази книга не е нужно да познавате в детайли митологията на поне седем цивилизации (но, повярвайте – помага) – поезията в нея винаги води след себе си знанието и, макар да го предполага, не е зависима от него. За да я видите, не е необходимо окултурените ви сетива да имат способността да превръщат мазките в знаци, а знаците да задействат сложни символни вериги (но, повярвайте – помага) – за да чуеш как цветовете мълчат, шептят, пеят или просъскват, да почувстваш вкуса им е необходима просто доза смирение… За да ѝ се зарадваш обаче е необходимо най-трудното – да я допуснеш до себе си. Без уговорки и без защитни валове – тя не е тръгнала да ви покорява… тя е просто покана за… (е, липсващата дума тук ще попълните сами – ако я поискате)…“

Ваня Стефанова в „Кръстопът“


31 коментара за “Ваня Стефанова: Аутодафе”