Авторски текстове (ЛФ)

Белослава Димитрова: Природа

Публикувано от на август 26, 2014 в 3:28 pm.


под дървото крясък
фосили се изсипват
върху главата ми
две животни се обичат
завиждам им в детайла
осъзнавам положението
в което съм изпаднала
натрапчивият стремеж
към действие успокоението
нито с господ нито с теб
бихме могли да дискутираме
жертвениците отдавна са измити
взирам се в онзи възможен миг на щастие
и се опитвам да не мърдам

Стихотворението е включено в книгата на Белослава Димитрова „Дивата природа” (Deja Book, 2014 г.).



Белослава Димитрова






  Белослава Димитрова в „Кръстопът”.

1 коментар за “Белослава Димитрова: Природа”