Преди да потропаме
на райските порти
пред нас ще се отвори пътят
през лозята
и ако не сме в Него
няма да вършим нищо
по криволичещите пътеки
лесно се губим
оставили след себе си
длани кости и лице
свеждаме поглед
пред Нейното тяло
и чак долу
отново се превръщаме
в кал