Миризма на балатум и остри иглички.
Кората на боровете става на прах в ръцете,
росната трева свети с усилен блясък,
мъчейки се да надвие смрадта от нехайно
скатаните детски купчинки.
И тъкмо един от нас да се намрази завинаги,
не знаейки нищо за неморалността на природата,
унесеният златно-зелен отбор
от напористи естествоизпитатели
предупреждава да не посягаме на чуждото щастие.
Затова се гърчим и викаме със запушени носове през смях,
през един принуден смях,
смях, който е първата ни лъжа.
Стихотворението е включено в новата книга на Екатерина Григорова – „Дъска по мокрия пясък” (Издателство „Ерго“, септември 2014 г.).
Екатерина Григорова в DICTUM.
Екатерина Григорова в „Кръстопът“.
