1
    Изливащият се безспир дъжд не беше в състояние да приспи Андерсон. В черепа му като бутала на машина се въртяха все едни и същи мисли, само дето не го придвижваха напред. Наблюдавайки как се надигат водите, се уплаши, че може да вали вечно, докато пороят не го прокуди на все по-смаляващ се остров. Трябваше да направи нещо, за да не свърши като Кенан, защото и той бе заплашен да се задуши от нещо, от някаква смътна погнуса. До късна доба в беззвездната нощ седя под палатката от дъжд. Чак когато недоспиването едва ли не го парализира, подир последна глътка от бутилката, пипнешком намери пътя за спалнята, потъна в неспокоен сън и засънува неприятни неща. Нощно пътуване. Пътуваше със Сара към областния град. На улицата, водеща към центъра, заради ремонтни работи, които стесняваха платното, светеше червен светофар. Тъй като нямаше други коли, надлъж и нашир не се виждаше жива душа и го загриза гнусно нетърпение – като плъх, помисли си, като черен плъх – той пренебрегна светофара и просто подкара през стеснението. Внезапно се появи насрещно движение, към тях летяха кола след кола, всъщност само жълтите очи на фаровете, и Андерсон на няколко пъти се принуди да отбива върху опесъчената ивица на ремонтния участък, а когато платното отново се освобождаваше, да се връща на асфалта. Изпоти се, маневрите за избягване на удара ставаха все по-опасни и по-рисковани, сблъсъкът бе само въпрос на време. Сара не издаваше ни звук, ни стон. След някое време насрещното движение секна, но ремонтният участък не свършваше. Светлините, всички светлини угаснаха. После се развидели и асфалтираната улица се превърна в пясъчно платно, от двете му страни степ, а накрая, докъдето окото стигаше – само пясък. Караха по пясъчен път през пясъчна пустиня. Той каза: „Съжалявам, загубих се“. Сара си замълча. Това го ядоса, обаче не я погледна. Нещо му подсказа: Не бива да я поглеждам. Така че продължи да се взира право пред себе си. „Сбъркали сме пътя“, повтори. Изведнъж побесня от яд и, без да се обърне към нея, я удари с юмрук по бедрото. Чу се гръм и трясък. Той пусна волана, за да я прегърне, но на съседната седалка имаше скелет, а по скелета висеше плътта на Сара.

    Събудиха го гласове. Топлият и влажен въздух го задушаваше, по тялото му лепнеше пот, миришеше на плод, на земя. Почти невидима дрезгавина и този зловещ, коварен шепот. Изтича в банята, застана пред високото, широко, стигащо до тавана огледало, което бяха монтирали пред прозореца, въздържа се да се взре в лицето си или да разгледа голото си тяло, към което имаше противоречиво отношение, освен когато беше с жена – тогава се превръщаше целият в зрение, полувоайор, полуексхибиционист. В миналото го правеха непрекъснато, по всяко време, на всяко възможно място, зад храст, подпрени на дърво, насред цъфналите червени макове на ливадата над къщата, на масата за хранене, горе на покрива, защото страстта ги завладяваше внезапно, неудържимо, похотта изискваше да бъде задоволена на мига, особено пред нощно черните прозорци на всекидневната или в банята, където телата им се потапяха в отразената от огледалото трепетлива светлина на свещта и се пресъздаваха в хамелеонски, непрестанно изменчиви пози и нюанси. Всъщност Андерсон се чувстваше цялостен единствено когато се разтваряше, когато границите между него и Сара се размиваха. В крайна сметка все пак погледна в огледалото и колкото по-дълго, по-интензивно се взираше в себе си, толкова повече очите му губеха всичко човешко. Струваха му се херметически залостени и същевременно бездънни. Тревожеше го не толкова студенината – или беше безпомощност? – която сякаш прочиташе в тях, колкото пълната липса на Аз. Насили се, завъртя крана и държа главата си под течащата студена вода, докато не се разтрепери целият и не престана да мисли за каквото и да било.


   Романът „Чужда земя” е издаден от „Жанет 45“ в превод на Емилия Драганова.

   Румен Еверт е роден в Кил, живее в Берлин и в Пловдив. За да представя литературните си творби на немския книжен пазар, преди няколко години той избира Берлин като свое второ местожителство. Заедно със съпругата си Нели Еверт той издава започнатата от двамата литературна поредица от югоизточна Европа editionBalkan в берлинското издателство Dittrich. През 2009 г. излиза романът „Имигрантката” издаден от ИК „Жанет 45”.