Умозрително съдействаш
за всичката експозиция в градежа.
Търгуваш се с думите,
позирайки пред умовете.
Делиш звуковете и работиш върху им
с чука на значенията.
Полираш дълговремието на мисълта си
с неизменима форма и смисъл.
Упорстваш да останеш цял
в детайла, верен на метода.
Зданието е на хълма
и е огледало за непристъпност.
И виждам всички тези камъни –
с един от тях ще те убия.
Мария Тодорова в DICTUM.
Мария Тодорова в „Кръстопът“.
Стихотворението е включено в книгата на Мария Тодорова „Кратки пространства“.
