Море,
отвиваш бавно
слизестите късове;
накъсваш им очи в зелено
и пазиш ги.
Какво ли ти остава…
Не е риторика,
а самота е,
свършила се в думите.
Метафорите не изчерпват липсите
създадени за твоето прииждане.
Мария Тодорова в DICTUM.
Мария Тодорова в „Кръстопът“.
Стихотворението е включено в книгата на Мария Тодорова „Кратки пространства“, издадена от „АРС“.
