В този малък бунт, откъдето започва престижът,
не искам условия и понятна поезия,
нечия святост,
съня на интереса,
амнистията на предвидимостта.
В този малък бунт, където почива навикът,
искам положителен полюс в нокътя на пространството
или някакъв невидим джоб,
врата в гълъбовосиво (или добро).
Мария Тодорова
в „Кръстопът“
